Когато бях в детската градина имаше един циганин на име Фердо.
Той беше доста уродливо циганче със сравнително светла кафява кожа и голяма квадратна глава. Беше олигофрен.
Следобед дасклалките ни слагаха да спим в същата стая, в която играехме.
Леглата бяха вертикални падащи и се затваряха към самата стена на игралната стая и по този начин се освобождаваше място за игри.
Хващаш леглото за долния край, където са краката, вдигаш го и то се затваря вертикално в стената, а страната с възглавницата остава долу до земята.
Циганинът Фердо задължително се насираше при всяко следобедно спане.
Легне ли са спи следобеден сън, гарантирано е, че ще се насере.
Един ден легнахме да спим и Фердо се насра много обилно. Ама много, много, много обилно.
Даскалките за пореден път изпаднаха в истерия и за наказание вдигнаха леглото с все още лежащия в него Фердо и го затвориха в стената. Държаха го така за 3-4 секунди - насран, надолу с главата, и затворен като в ковчег вътре в обсраната си обител, след което отвориха леглото и Фердо тръгна през стаята да го мият.
При което аз видях най-грандиозната фекална гледка на света.
Пликчетата на Фердо бяха пълни с лайна и бяха увиснали до коленете като в средата се люшкаше огромна камара лайна и при всяка негова стъпка те изпадахга отстрани през опънатите надолу крачоли на пликчетата.
Така той направи триумфален поход през стаята като оставяше по едно парче лайно на всяка крачка.
Все още помня гневното проскърцване през зъби на даскалката: "Не човек, вол е срал тука".
Миха го с маркуч с ледена вода в офиса. Всички деца гледахме как Фердо реве и се мята под струята.
Също като Рамбо в "Първа кръв".
Той беше доста уродливо циганче със сравнително светла кафява кожа и голяма квадратна глава. Беше олигофрен.
Следобед дасклалките ни слагаха да спим в същата стая, в която играехме.
Леглата бяха вертикални падащи и се затваряха към самата стена на игралната стая и по този начин се освобождаваше място за игри.
Хващаш леглото за долния край, където са краката, вдигаш го и то се затваря вертикално в стената, а страната с възглавницата остава долу до земята.
Циганинът Фердо задължително се насираше при всяко следобедно спане.
Легне ли са спи следобеден сън, гарантирано е, че ще се насере.
Един ден легнахме да спим и Фердо се насра много обилно. Ама много, много, много обилно.
Даскалките за пореден път изпаднаха в истерия и за наказание вдигнаха леглото с все още лежащия в него Фердо и го затвориха в стената. Държаха го така за 3-4 секунди - насран, надолу с главата, и затворен като в ковчег вътре в обсраната си обител, след което отвориха леглото и Фердо тръгна през стаята да го мият.
При което аз видях най-грандиозната фекална гледка на света.
Пликчетата на Фердо бяха пълни с лайна и бяха увиснали до коленете като в средата се люшкаше огромна камара лайна и при всяка негова стъпка те изпадахга отстрани през опънатите надолу крачоли на пликчетата.
Така той направи триумфален поход през стаята като оставяше по едно парче лайно на всяка крачка.
Все още помня гневното проскърцване през зъби на даскалката: "Не човек, вол е срал тука".
Миха го с маркуч с ледена вода в офиса. Всички деца гледахме как Фердо реве и се мята под струята.
Също като Рамбо в "Първа кръв".
